„Галерия от типове и нрави български в турско време“
В експозицията „Бръснарницата на Хаджи Ахил“ са изложени известни Вазови литературни герои, описани в повестта „Чичовци“ от народния поет Иван Вазов.
“Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на Хаджи Смиона. Глава длъгнеста и сплескана на ушите; лице сухичко, мършавичко и безобидно; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички панталони с колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес, който му падаше до веждите, и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата – по-белезняв, която странност обаче Хаджи Смион обясняваше по твърде прост начин на ония, които го питаха за нея. – По модата в Америка, американски – казваше той.” “Чичовци“
***
Хаджи Ахил
Хаджи Ахил е бръснар, но с богат жизнен опит и буден интелект. Пътешествията му и любопитството му към света са му дали редица исторически, географски и други познания.
***
Иванчо Йотата
Иванчо Йотата е человече дребно, сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и с голямо честолюбие. По-младите си години той е преминал в литературни занятия, а след смъртта на дяда си варди бакалницата. Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене, и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия, който още припознаваше гръцкия патрик – по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора – по външната политика. Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. „Чичовци“
***
В експозиционната зала на Къща музей „Иван Вазов“ ни посреща пано с образи на Вазовите герои, описани в романа „Под игото“ и повестата „Чичовци“. Художник на паното е Дечко Тодоров.
Д-р Соколов
„Доктор Соколов беше млад човек, на двайсет и осем години, левент, с лъскава руса коса, синеок, с открито простодушно лице; с нрав буен, чудак и лекомислен. Той беше служил като фелдшер в един турски табор на черногорската граница, беше усвоил добре езика и привичките на турците, пиеше ракия и братуваше с онбашият вечер, а нощя пушкаше из комина, за да го тревожи, и възпитаваше една мечка. Криво гледан от чорбаджиите, които се доверяваха на Янелият хекимин, той беше твърде обичан от младежите за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм.
***
Мирончо
„А как чудно Мирончо свиреше на флаута! Вечер например седнеше на чардака, надуеше я и тя писнеше из небесата, и всякой, който чуе, кажеше: Мирончо свири. При това Мирончо беше на 44 години, хубевелек, песнопоец, ерген и страшно обичаше тъпаните и възточния въпрос.“ „Чичовци“
***
Дякон Викентий
„- Простете, простете! Съгреших, отче Йеротее – проговори Викентий с пресекнат и глух глас, който приличаше на плач. – Чадо, бог да прости… Ти си уловил нечестив път; чадо, ти отиваш в гибел вечная и в погубление телесно и душевно. Кой те научи на тоя смертний грях? – Отче! Прости ме, аз не за мене си извадих тия пари – бъблеше смазан Викентий. – За кого се помами на тая съблазън, Викентие? – За народното дело, отче. Старецът го погледна зачудено. – Какво народно дело? – Делото, което вършим сега, за българското въстание. Трябваха пари… и аз дръзнах да посегна на твоите пари. Кроткото лице на стареца се изясни. Очите му, замъглени от възрастта, посветнаха и даже овлажняха от сълзи. – Право ли казваш, дяконе? – Самата истина, отче, заклевам се в светата кръв божия и в България… За обща потреба вземах тия пари.“ „Под игото“, „Зелената кесия“
***
Бойчо Огнянов /Иван Краличът/
«Пред него стоеше висок, смъртнобледен момък, мургав, с черни вглъбнати пронизителни очи, с дълга рошава коса, покрита с прах; сетрето му окъсано, омацано с кал и мокро, жилетка без копчета, разгърната, отдето се видеше, че той няма риза, панталони оръфани и кундури продънени.»
„Под игото“, „Бурята“
***
Рада Госпожина
„Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече. Сираче от дете, Рада от много години живееше под един покрив с Хаджи Ровоама, която я беше прибрала за храненица. После покровителката й я направи „послушница“ в метоха, сиреч, момиче, което се приготвя за монахиня, и я облече с обезателните черни дрехи. Сега Рада служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша годишна заплата.“ „Под игото“, „Радини вълнения“